ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА НА Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ

към началната страница

ЕЗИКОЗНАНИЕ

Дж. Малъри (J.P.Mallory). EЗИЦИТЕ ПРЕЗ БРОНЗОВАТА ЕПОХА В ТАРИМСКИЯ БАСЕЙН.

Антоанета (Делева) Гранберг. Класификация на хуно-българските думи заети в славянски.

Антоанета (Делева) Гранберг. Кънигы - произход и значение на думата.

Вл. Хънтов. Познаваме ли езика на предците си?

Беньо Цонев. История на българския език. Том – 1. София. 1919.

М. Москов. Българо-тюкски езикови контакти (езикови остатъци, състояние, проблеми). (сп. "Съпоставително езикознание, кн.4, 1981 г.)

М. Москов. Оними с булгарски произход.

С. Мильов. Названия на възрастите в Средна Западна България.

Б. Симеонов. Още един прабългарски надпис.

Р. Сефтерски. Новооткрит препис на неизвестна руническа писменост.

Р. Сефтерски. Културата на прабългарите в светлината на прабългарския език. (сп."Проблеми на културата" бр.6, 1979 г.)

Коста Църнушанов. Българските народни говори и единството на българския език. С. 1968.

Вл. Маринов. Билингвална интерференция в крайния български северозапад. В.Търново. 2008 (и на адрес:http://belb.net/cat.php?personal=marinov

Марияна Витанова. Названия за жилище в българските диалекти.

Иван Кочев. Националният въпрос и Българското езикознание.

Ана Кочева. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НА НОВО МЯСТО ПО СВЕТА.

Петър Голийски. СКИТО-САРМАТСКИ СЛЕДИ В КЪСНОСРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ.

Петър Голийски, Ж. Войников. Тохаро-български езикови паралели. С. 2008

Т. Камболов. Яски речник и именник.

Ю. НЕМЕТ. СПИСОК СЛОВ НА ЯЗЫКЕ ЯСОВ, ВЕНГЕРСКИХ АЛАН. Перевод с немецкого и примечания В. И. Абаева. ОРДЖОНИКИДЗЕ. 1960.

В. Миллер. Осетинские этюды (том1-3), Владикавказ 1992 года, печатается по изданию 1881.

В. Миллер Язык осетин. Москва-Ленинград. 1962.

Живка Стефанова Колева-Златева. ЛЕКСИКАТА ОТ ЗВУКОСИМВОЛИЧЕН (ОБРАЗОПОДРАЖАТЕЛЕН) ПРОИЗХОД В ЕТИМОЛОГИЧНИЯ АНАЛИЗ (ВЪРХУ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКОВ МАТЕРИАЛ) АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИЯ за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки”. В.Търново. 2009.

Боряна Велчева. Старобългарското "тръмы" - конна чета.

Ценка Досева (София). НЕОДУШЕВЕНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА С НАСТАВКАТА -(ьн)ица, В НОВГОРОДСКИТЕ МИНЕИ ОТ 1095-1097 Г. (Преславска книжовна школа, Т. 7. София, 2003): http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/sadarj_T7.htm

Нели Василева. "Лествицата" и преславската редакция на старобългарския книжовен език. (Преславска книжовна школа,Т. 6. София, 2002): http://sites.shu-bg.net/ pres/ webs/ Deinost/ archive/ Tom%206/sadarj_T6.htm

М. Витанова. Названия на "баница" в бълг. диалекти в славянски е балкански езиков контекст.

П. Димитров. "Изборниците" на цар Симеон.

С. Богданова. Към изследването на лексиката на "Пандектите" на Никон Черногорец и първият им славянски превод. (Преславска книжовна школа,Т. 6. София, 2002)

Стойчо Стойчев (Шумен). НОВОЗАВЕТНАТА ЛЕКСИКА В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОД НА ПАНДЕКТИТЕ НА МОНАХА АНТИОХ.

Ст. Витлянов, Н. Николов. Терминологията на зидарските инструменти в старобългарския език. (Преславска книжовна школа,Т. 6. София, 2002)

Татяна Славова. Зодиакалните изображения по Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)

Татяна Славова. Прабългаризми в старобългарския превод на Библията (котиганъ, хлакъ).

В. Йорданова, Е. Иванова. Личните имена в старобългарските епиграфски паметници от Х-ХІ в.

Ст. Младенов. Положението на Аспаруховите българи в реда на тюркския клон от арио-алтайските народи. (сп. "Българска историческа библиотека" бр.1, 1928 г.

Проф. Ото Кронщайнер (Австрия). РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК. сп. "Вардаръ", бр. 11, 2011 г. (http://www.macedonobulgarianreview.com/Broj11.htm)

Тенчо Дерекювлиев. СТАРИННА ДОМАШНА ЛЕКСИКА ОТ ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОР, РЕГИСТРИРАНА В ТЪРЛИСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ.(Проглас. Филологическо списание, 2009/ кн.1)

Вл. Георгиев. Произхождение алфавита. (Вопросы Языкознания, № 6, 1952 г.)

Вл. Георгиев. Вопросы родства Средиземноморских языков. (Вопросы Языкознания № 4, 1954 г.)

Вл. Георгиев. Балто-славянский и тохарский языки. (Вопросы языкознания,№ 61 1958 г.)

Вл. Георгиев. Тракийският език. София. 1957 г.

Вл. Георгиев. Траките и техния език. София. София. 1977.

И. Дуриданов. Езикът на траките. София. 1976.

Х. Бейли. Хуна.

ЯНОШ ХАРМАТА. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА И ЕЗИКА НА САРМАТИТЕ. Сегед, 1970 г.

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА СТЕФАН БОЯДЖИЕВ. София 2011 г.

Емил Георгиев. Люлка на старата и новата българска писменост. С. 1980 г.

Благой Шклифов, Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония. С. 2003 г. (1-101 стр.) (102-201 стр.) (202-286 стр.)

ХОН ТЕИК ТОХ. ОКОНЧАНИЕТО “YU” В ОНОМАСТИКАТА НА ПЛЕМЕНАТА СЮННУ, СЯНБИ И ГАОЦЗЮ. (Sino-Platonic Papers, 146 (February, 2005)

Зоя Барболова. Архаични фамилни имена от тюркски произход в с. Златия (Монтанско).

ЗОЯ БАРБОЛОВА. ПРОИЗХОД И СЕМАНТИКА НА ИСТОРИЧЕСКОТО ИМЕ АЛЦЕК//АЛЦЕКО И/ИЛИ АЛЦИОК.

Л. Милетич. Една българска "Александрия" от 1810 г. С. 1936 г.

ЛУЧИЯ АНТОНОВА-ВАСИЛЕВА. АКТУАЛНИ ДАННИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ В СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ.

ЛУЧИЯ АНТОНОВА-ВАСИЛЕВА. АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ В АЛБАНИЯ.

Лучия Антонова-Василева. СЪС САМОСЪЗНАНИЕТО НА БЪЛГАРИН С ПЛАВА КРЪВ.

Състояние и проблеми на Българската ономастика. том-10, том-12.

Анна Пажимиес. Прабългарски следи в Българската ономастика. (Съст. и проблем. на Бълг. ономаст., том-13)

М. Витцел. Лингвистични данни за културния обмен в праисторическата епоха, между Западна и Средна Азия. (Michael Witzel, "Linguistic Evidence for Cultural Exchange in Prehistoric Western Central Asia," Sino-Platonic Papers, 129 (December, 2003)

Ал. Луботски. Тохарски думи заети в древнокитайския език: (колесница, впряг, и градски стени, градска постройка).

Ал. Луботски. ПЪРВОНАЧАЛНАТА ПАРАДИГМА НА ТОХАРСКАТА ДУМА ЗА “ВЛАДЕТЕЛ, ЦАР”. (2. английски текст)

Ал. Луботски. ТОХАРСКОТО А SURM, Б SARM – ПРИЧИНА И ТОХАРСКОТО A SUL, Б SALE – ПЛАНИНА.

Ал. Луботски и Сергей Старостин. ТЮРКСКИ И КИТАЙСКИ ДУМИ ЗАЕТИ В ТОХРАСКИ.

С. Старостин. Алтайски заемки в китайския език.

Чой Хан Ву. Сравнително изследване на корейски и тюркските езици. Корейският език „алтайски” ли е? .... и .... ЗА НЯКОИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПОКАЗВАЩИ РОДСТВОТО НА ТЮРКСКИ И КОРЕЙСКИ. (две статии от "Международен Вестник за Централна Азия. Изследвания")

В. Иванов. Тохарские языки. Москва. 1959.

С. А. Бурлак. Историческая фонетика тохраских языков. М. 2000 г. (на руски ез.)

Л. А. Гиндин. Древнейшая ономастика Восточных Балкан. С. 1981 г. (на руски ез.)

Л. А. Гиндин. Античная Балканистика. М. 1987 г.

Л. А. Гиндин. Язык древнейшего насeления юга Балканского полуострова. М. 1967 г.

И. А. Калужская. Палеобалканские реликты в современных Балканских языках. (К проблеме румыно-албанских лексикических параллелей). М. 2010 г.

Ю. В. Откупщиков. Догреческий субстрат. (У истоков Европейской цивилизации). Л. 1988 г.

В. П. Нерознак. Палеобалканские языки. М. 1978 г.

BALCANICA Лингвистические исследования. М. 1979.

BALCANO - BALTO - SLAVICA. М. 1979.

Античная Балканистика Карпато-Балканский регион в диахронии. М. 1984.

FOLIA SLAVISTICA Рале Михайловне Цейтлин. М. 2000.

А. С. Касьян. Клинописные языки Анатолии (хаттский, хуррито-урартские, анатолийские): проблемы этимологии и грамматики. М. 2015.

Арно Фурне. КАСИТСКИЯТ ЕЗИК И НЕГОВОТО СРАВНИТЕЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ С ХУРИТО-УРАРТСКИТЕ ЕЗИЦИ. (англ. текст)

Гр. Капанцян. Хурритские слова армянского языка. ( Общественные науки № 5, 1951 г.)

И. М. Дьяконов. С. А. Старостин. Хуррито-Уратские языки и Восточнокавказские языки.

И. М. Дьяконов. Языки Древней Предней Азии. М. 1967 г.

Ани Добрева. ИРАНИЗМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. С. 2008 г.

ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ. СБОРНИК "ЕЗИКОЗНАНИЕ" 02-03.11.2012 г.

И. Карасев. О проявлении свойств Балканского языкового союза в адыгейском языке.

А. Шапошников. Северо-Причерноморские лингво-культурные компоненты древнеболгарской общности.

В. Вертоградова. Пракриты. М. 2002.

E. А. Мельникова. ВИЗАНТИЯ В СВЕТЕ СКАНДИНАВСКИХ РУНИЧЕСКИХ НАДПИСЕЙ.

Энвер Ахмедович Макаев. Язык древнейших рунических надписей (лингвистический и историко-филологический анализ). Изд. 2-е, стереотипное. М. 2002.

П. Б. Лурье. Историко-лингвистический анализ согдийской топонимии. С-П. 2004.

ЗАРУБЕЖНАЯ ТЮРКОЛОГИЯ. вып. І. Древние тюркские языки и литературы. Москва. 1986.

А. С. Шабалов. ЯЗЫК ХУННУ – РАЗНОВИДНО РАЗНОВИДНОСТЬ МОНГОЛЬСКОГОКОГО ЯЗЫКА.

М. Р. Валиева. Булгаризмы в апеллятивной лексике башкирского и мадьярского (венгерского) языков.

Хакан Айдемир. Согдийски следи в Средноазиатската ономастика.

Хакан Айдемир. ТОХАРСКИ ЕТНОТОПОНИМИ И ЕТНОХИДРОНИМИ В СИНЦЗЯН.

Хакан Айдемир. Тохаро-тюркски лексикални аналогии (І), и англ. текст.

Балто-славянские языки и проблема урало-индоевропейских связей. М. 1990. част 1, част 2.

И. B. Kopмушин. Древние тюрксие языки. Абакан. 2004 г.

С. Малов. Древние и новые тюркские языки.

С. Малов. Тюркизмы в языке "Слова о Полку Игореве".

О. Мудрак. ПРАТЮРКСКАЯ МЕТАЛЛУРГИЧЕСКАЯ ЛЕКСИКА.

О. Б. Стрелкова. Имена числительные удмуртского языка (в историко-типололгическом аспекте).Ижевск. 2009.

Е. А. Крюкова. СРАВНИТЕЛЬНЫЙ АНАЛИЗ СИСТЕМЫ КОЛИЧЕСТВЕННЫХ ЧИСЛИТЕЛЬНЫХ В КЕТСКОМ И СЕЛЬКУПСКОМ ЯЗЫКАХ.

С. А. Старостин. Сравнительно-историческое языкознаие и лексикостатистика.

С. А. Старостин, И. М. Дьяконов. Хуррито-Уратские и Восточнокавказские языки.

С. А. Старостин. Индоевропейские и севернокавказские изоглоссы.

С. А. Старостин. Пробелма генетического родства и классификации кавказских языков с точки зрении базисной лексики.

С. А. СТАРОСТИН. ТРУДЫ ПО ЯЗЫКОЗНАНИЮ. МОСКВА 2007.

С. А. Старостин. Алтайская проблема и происхождение японского языка. Москва. 1991.

С. Л. Николаев. Севернокавказские заимствования в хеттском и древногреческом.

В. В. Напольских. Реконструкция числительных и реконструкция систем счисления: уральские языки.

П. В. Желтов. ВОПРОСЫ РЕКОНСТРУКЦИИ ДРЕВНЕЧУВАШСКОЙ И СРЕДНЕБУЛГАРСКОЙ ФОНЕТИКИ: КРИТИЧЕСКИЙ ОБЗОР.

А. Малолетко. К этимологии некоторых топонимов "Слову о Полке Игореве".

Е. Р. Шубина. Тюрко-монгольские языковые связи.

С. Г. Кляшторный, В. А. Лившиц. Согдийская надпись из Бугута. // Страны и народы Востока, т. Х.  1971. стр. 121-146 .

Н. Поппе (младший). По поводу гипотез "скептиков" о тюркских лексических заимствованиях в "Слове о Полке Игореве". (Петербургские славянские и балканские исследовния. 2007. № 1/2)

К.   Г . Менгес . Восточные элементы в   «Слове о   полку Игореве». Лениград,   1979.

В. А. Воронцов, г. Казань. СКРЫТЫЕ ТЮРКИЗМЫ В «СЛОВЕ О ПОЛКУ ИГОРЕВЕ».

В. И. Абаев. Скифо-Европейские изоглоссы. На  стыке Востока  и  Запада. М. 1965 г.

Б. Я. Владимирцев, Н. Н. Поппе. Из области вокализма монголо-турецкого праязыка. Ленинград. 1924.

Б. Я. Владимирцов. Северная Монголия – ІІ. Предварительные отчеты лингвистической и археологической экспедиции о работах произведенных в 1925 году. Ленинград. 1927.

А. Д. Руднев. Матерiалы по говорамъ Восточной Монголiи. С-Петербургъ, 1911.

А. Дыбо. МОНГОЛЬСКИЕ НАЗВАНИЯ ДЕРЕВЬЕВ В АЛТАЙСКОМ СЛОВАРЕ.

А. В. ДЫБО. ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ КОНТАКТЫ РАННИХ ТЮРКОВ. ЛЕКСИЧЕСКИЙ ФОНД. ПРАТЮРКСКИЙ ПЕРИОД. М. 2007.

А. В. ДЫБО. ХРОНОЛОГИЯ ТЮРКСКИХ ЯЗЫКОВ И ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ КОНТАКТЫ РАННИХ ТЮРКОВ.

А. В. Дыбо. Тюркско-тохарская контактная лексика.

А. В. Дыбо. БУЛГАРСКИЕ ЗАИМСТВОВАНИЯ В ВЕНГЕРСКОМ: ПРОБЛЕМА ОТРАЖЕНИЯ *Q-.

А. В. Дыбо. Отражение болгарских палатализации в булгаризмах венгерского языка.

Е. Хелимский. Тунгусоманьчжурский языковой компонент в Аварском каганате и славянская этимология: Материалы к докладу на XIII Международном съезде славистов, Любляна, 15-21. 08. 2003.

Д. И. Эдельман. Иранские и славянские языки : Исторические отношения. Вост. лит., РАН, М., 2002 г.

Т. Камболов. Очерк истории осетинского языка. Владикавказ. 2006.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ПРЕДИСТОРИЯТА НА КОМПАРАТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА
И В ЕЗИКОВИЯ СВЯТ НА РАННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ МОДЕРНИЗЪМ. Благоевград. 2011.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА. АБЕЦЕДАР НА СЛАВЯНСКА АЗБУКА, ПРЕДХОЖДАЩА ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА.