"ИСТОРИЯ-БГ" САЙТ ЗА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ,ИСТОРИЯ НА СРЕДНА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ,

И ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА НА Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ

ЗА КОНТАКТИ:

wojnikov@mail.ru

...КОИ СМЕ, ОТКЪДЕ ИДВАМЕ И НАКЪДЕ ОТИВАМЕ...

...прабългари ...древни българи...средновековни българи...българите под турско робство...българите в Третата Българска държава...съвремени българи...

ПОЗНАВАНЕТО НА МИНАЛОТО НИ ОБЯСНЯВА НАСТОЯЩЕТО И НИ ДАВА КЛЮЧ КЪМ БЪДЕЩЕТО!

ПОДСТРАНИЦИ:

Страница на руски език

-------------------------------------

ИСТОРИЯ НА СРЕДНА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ

ЕЗИКОЗНАНИЕ

ВОЕННА ИСТОРИЯ РАКЕТНИ ВОЙСКИ

КАРТИ

РАЗНИ (СЪВР. ПРОБЛЕМАТИКА, КАРИКАТУРИ)

 

 

„- …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. .... - За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. - 13.12.1881 г.”

Константин Иречек (1854 – 1918)

(Една изключително актуална мисъл, отнасящя се с пълна сила за нашето съвремие и нашите съвременици!)

СОБСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ

Ж. Войников. БОГЪТ НА БЪЛГАРИТЕ СИВА, СЯВУШ И МАДАРСКИЯТ КОННИК.

Ж. Войников. РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА – БЪЛГАРСКИЯТ ВАРИАНТ НА „ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ”.

Ж. Войников. ИЗВЕСТНИ ИМЕНА ОТ ПРАБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД ОТ ЕПОХАТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.

Ж. Войников. ИЗВЕСТНИ НАЗВАНИЯ НА ТИТЛИ И ЗАНЯТИЯ УПОТРЕБЯВАНИ ПО ВРЕМЕТО НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. ЕТИМОЛОГИЯ И ПРОИЗХОД (ново, редактиран вариант)

Ж. Войников, Иван Войников. ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – МИТОВЕ И РЕАЛНОСТИ. ПРОИЗХОД И ЕТИМОЛОГИЯ НА НАЗВАНИЯТА.

Ж. Войников. ПРОИЗХОД И ПРЕСЕЛЕНИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ (в търсене на нов поглед върху стария въпрос). 2012 г. ... (Ново! - на изд. Сиела. Поради повишения интерес към книгата, издателството ще отпечата още 200 бр.)

Ж. Войников: ЕТНОГЕНЕЗА И МИГРАЦИИ В ЕВРАЗИЯ, ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И МЯСТОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ТЯХ. издателство „Тангра-Танакра” под №86 в поредицата „Българска вечност” 2009 г.

Ж. Войников: АЛАНО-ДРЕВНОБЪЛГАРСКОТО ПИСМО (в памет на проф. Г. Ф. Турчанинов). 2010 г. (електронна версия, с допълнения)

Ж. Войников. ОРЕЛЪТ НА АСПАРУХ И МИТЪТ ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО ВЪВ ВОЗНЕСЕНСКА.
Ж. Войников. СЪКРОВИЩЕТО ОТ МАЛАЯ ПЕРЕЩЕПИНА И МНИМИЯТ ГРОБ НА КУБРАТ.
Ж. Войников. НЯКОИ "СТАРОСРЪБСКИ" ДУМИ И МНИМИЯТ ИРАНСКИ ПРОИЗХОД НА СЪРБИТЕ.
Ж. Войников. ПРАБЪЛГАРСКИ ПО ПРОИЗХОД ДУМИ ЗАПАЗЕНИ В ДЕТСКИ БРОИЛКИ.

Ж. Войников. ЕТИМОЛОГИЯ НА НЯКОИ ТОПОНИМИ ОТ КАВКАЗ, СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ И ЗЕМИТЕ НА ХАЗАРСКИЯ КАГАНАТ И ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ.

Ж. Войников. БЪЛГАРО-ОСЕТИНСКИ АНАЛОГИИ ВЪВ ФАМИЛНИТЕ И ЛИЧНИТЕ ИМЕНА.

Ж. Войников. ЕТИМОЛОГИЯ НА ДУМАТА „КОТОМАН” – ГОЛЕМЕЦ И ФАМИЛИЯТА КОТОМАНОВ(И) – ПОНЯТИЯ ОТ КУМАНСКИ ПРОИЗХОД.

Ж. Войников. БЪЛГАРО-СРЪБСКАТА ГРАНИЦА В ХІІ-ХІV в.

Ж. Войников. БЪЛГАРО-УНГАРСКАТА ГРАНИЦА В СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ.

Ж. Войников. БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПЕРИПЕТИ СВЪРЗАНИ С НЕГО.

Ж. Войников. БЪЛГАРИТЕ В ПАНОНИЯ И ИТАЛИЯ.

Ж. Войников. НЯКОИ ДРЕВНИ КИТАЙСКИ НАЗВАНИЯ В ИЗТОЧЕН ТУРКЕСТАН, СРЕДНА АЗИЯ И ТОХАРСКИЯ ВЪПРОС. (английски вариант)

Ж. Войников. Някои паралели между осетинската, чувашката, таджико-памирската и българската календарна обредност.

ДРУГИ АВТОРИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ

Г. Занетов. Българи на Морава (исторически и етнографически скици). С. 1914

Г. Занетов. Населението по долината на р. В.Морава. С. 1918 (вариант 2)

Г. Занетов. Западни български земи и Сърбия. С. 1917

Г. Занетов. Българското население през средните векове. Русе. 1902

Г. Занетов. Първите влашки господари. 1900

Г. Занетов. Западните предели на Българската народност. С. 1916 г.

Г. Занетов. БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ ВЪ РУСИЯ. (Период.сп. 1891-92 г.)

Г. Занетов. БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ ВЪ РУСИЯ. (Период.сп. 1895 г.)

Христо Герчев. Сръбски свидетелства върху българите в Моравско. С. 1921

Христо Герчев. Сръбски признания за Македония. С. 1918

Дримколов (Христо Матов). Сръбските претенции в Западна България. С. 1897

Й. Иванов. Северна Македония. Исторически издирвания. С. 1906

Й. ИВАНОВ. БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ. С. 1915

Й. Иванов. Българо-албанската етническа граница. С. 1923

Й. Иванов. Българите в Солунско. Исторически бележки. 1934

П. Чилев. Следи от българи в Тесалия. С. 1923

Н. Тулешков. Българските майстори и гърцизмът. (глава от книгата му "Архитектурното искуство на старите българи" - том.2, показваща българо-гръцката етническа граница през Възраждането и гърцизацията на Южна Македония)

Д. Яранов. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през 15 до 19 в.

Г. Атанасов. Добруджанското деспотство. В.Търново. 2009 (и на адрес http://www.museumsilistra.net1.cc/images/stories/Kniga.pdf

НАУЧНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В МАКЕДОНИЯ И ПОМОРАВИЕТО - 1916

НАУЧНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В ДОБРУДЖА - 1917

Б. Цонев. Граници на Българската реч и нарородност.

Б. Цонев. Произход, име и език на Моравците. С. 1918 г.

Б. Цонев. Резултати от моите изследвания на Моравските говори през 1916 - 17 г. С. 1917 г.

Бл. Шклифов. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление."Македонската" азбука и книжовна норма са нелегитимни"..

ГЕОРГИ СТАМЕНОВ. КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА КНИЖКАТА НА БЛАГОЙ ШКЛИФОВ "ЗА РАЗШИРЕНИЕТО НА ДИАЛЕКТНАТА ОСНОВА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НЕГОВОТО ОБНОВЛЕНИЕ".

Вестник "ВЪРТОПЪ" на българите от Западните покрайнини.

Сръбските зверства. 1943

Р. Ковачев. Още за етническите граници на Българската народност според османски регистри от ХV - ХVІ в.

В. Маринов. По въпроса за произхода на гагаузите в България. С. 1964

В. Марковски. Кръвта вода не става.

Т. Мангалакова. Нашенци в Косово и Албания. С. 2008

Т. Мангалакова. Нашенци в Македония. С. 2010

М. Божкова. Българите от Западните покрайнини.

Й. Колев. Българите в Албания до 1939 г.

П. Цветков. Един забравен български край - Тимошко.

С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. С. 1894 г.

А. Иширков. Западните краища на Българската земя. С. 1996 г. (фототипно издание)

А. Иширков. Изследвания за Македония. Сборник. С. 1993 г. (фототипно издание)

А. Иширков. Западна Тракия и договорът за мир в Ньой. С. 1920 г.

А. Иширков. Българите в Румънското кралство. (сп."отец Паисий" бр.7, 15.04.1930 г.)

А. Иширков. Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско, писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция. С. 1917 г.

Ст. Романски. Български колонии във Влашко. (сп. "Отечество" кн.6, 1917 г.)

П. Коледаров. Българщината в Мала Азия. С. 1940 г.

П. Коледаров. Брой на българите - 1878, 1912, 1928, 1968 г. (сп. "Население" бр. 4, 1990 г.)

Иов Титоров. Българите в Бесарабия. С. 1903.

Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. С. 1902.

Д. Спиров. Македония и нейните претенденти. С. 1890.

Ст. Чилингиров. Сръбско-българските отношения от най-старо време до днес. С. 1918 г.

Ст. Чилингиров. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие. 1942.

Ст. Веркович. Народне песме Македонски бугара. Београд. 1860 (кн. 1, женске песьме)

Сп. Гопчевич. Стара Србиja и Македониjа. Београд. 1890.

А. Теодоров-Балан. Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан. С. 1917. (Карта на Хан и Зах)

Ж. Чанков. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия. С. 1918 г.

В. Кораблев. Събитията в Македония и Стара Сърбия. С. 1903.

И. Дамянов. Нишкото въстание през 1841 г. и Европейската дипломация. С. 1992.

Б. Гюзелев. Българите мохамедани в Турция. (сп."Исторически преглед" кн. 10, 1990 г.)

Б. Гюзелев. Българите в Мала Азия и техните селища (17-първа четвърт на 20 в.).

Ан. Разбойников. Обезбългаряването на Западна Тракия 1919-1924 г. С. 1940.

Ан. Разбойников. Народностният образ на Източния дял от Западна Тракия. С. 1944.

Н. Овчаров. Златните дрехи на царя Иван Александър дарил одеждите си на виден болярин. (средновековни находки от църквата "Св. Никола" в с. Станичане, разп. между Пирот и Ниш).

Стев Радосавльевич-Бдин. Историja Бугаризма на Балканском полуострву. Народност и jзик македонаца. Б. 1890.

Т. Павлов. Българите в Моравско и Тимошко. С. 1931.

Хр. Гандев. Преселението на тракийските българи и гърци в България през 1878-79 г. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 2, 1938 г.

Г. Гунчев. Изчезналите селища в България. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 2, 1938 г.

Д. Попов. "Гърците" в Елховско. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 3, 1938 г.

К. Младенов. Одринските гагаузи. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 4, 1938 г.

Илија Николић. Бугари грађани Земуна у другој половини XVIII века.

Ст. Шишков, Й. Попгеоргиев. Българите в Серското поле. Пл. 1918.

Ст. Шишков, Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко, и Саръшабанско. Пл. 1918.

Е. Иванова. Гагаузите в Молдова. С. 2004.

К. Гербов. Етногеография на българите през Възраждането.

М. Огнянов. Македония - преживяна съдба. С. 2002.

Сотир Нанев. Македония - 1941 г. Възкресението (или как бе посрещната Българската армия в Македония през Втората световна война)

Б. Илиев. Исторически очерци. С. 2008. (отн. за Лудогорието)

М. Кирчанов. Македония като българска земя. Воронеж. 2009.

В. Тончева. Българите от Голо Бърдо, Република Албания. ч.1. С.2009.

А. Ю. Тотев. Ценен документ за историческата етническа демография на Балканския п-в. (сп. "Исторически преглед" кн. 5, 1982 г.)

А. Тотев. Демографски сведения за българите преди 1880 г.

Р. Сефтерски. Българската нация в етнографските карти на Европейска Турция в навечерието и по време на Освободителната война. (Сб. "Освобождение на България и развитие на Българската народна култура". С. 1979 г.

К. Венев. Съвремената югославска икториопис за "сръбски селища и райони" в България след Берлинския конгрес.

Н. Петровски. Кои се Македонци и кои Бугари? Скопjе. 2007.

Ст. Веркович. Писмо до В. И. Ламанский, относно границите на Българския народ и сръбските претенции към българските земи. 17.03.1878 г.

Н. Кочанков. От надежда към покриуса. Западна Македония в българската външна политика 1941-1944 г. С. 2007.

Св. Елдъров. Българите в Албания 1913-1939 г. Изследвания и документи. С. 2000.

Сава Дацовъ. ЗАЙЧАРЪ И НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ. (Единъ оть българските предели въ Сърбия). Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средецъ, 1884 г. кн.8, стр.95-109 и кн.9, стр.83-106)

Христо Гандев. Българската народност през XV век, Демографско и етнографско изследване. С. 1989 г.

Н. Колев. Българска етнография. С. 1987 г.

Записки на етнографа Ст. Костов и А. Стоилов, етнографи при Първа и Втора армия, 1916-1917 г.

Джорджина М. Макензи & Аделина П.Ърби. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция.

В страната на мъчениците - спомени на Алфред Рапопорт, ген. консул на Австро-Унгария в Македония. Париж. 1927 г.

Артър Смит. Спомени от Македония. С. 1983 г.

Васил Кънчов. Етнография на Македония. С. 1900 г.

Красимир Кънчев. ТЕОРИИ И ХИПОТЕЗИ ЗА КАРАШОВЕНИТЕ.(© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ)

П. Коледаров. Картографията през 70-те/80-те год. на ХІХ в. и Българският въпрос.

П. Коледаров. Миграциите в средния и източния дял на Балканския п-в от ХV до първите десетилетия на ХІХ в.

П. Коледаров. Българите в етнографските карти до края на Първата световна война. (Военно-исторически сборник №4 от 1981 г.)

П. Коледаров. Александър Хаджи Русет и неговия пръв почин от 1861 г. да състави Българска етнографска карта. (сп. Българска етнология №1 от 1988 г.)

П. Коледаров. Някои въпроси на Историческата география и картография в България. (сп. Исторически преглед №2 от 1965 г.)

проф. Ат. Иширков. Княз Черкаски и границите на България. (сп. Свободно мнение, бр.48 от 29.11.1914 г.)

Хр. Христов. Два проекта за държавно устройство на България от 1876 г.

проф. Ст. Балмезов. Границите на България. С. 1940 г.

Е. де Лавале. Балканският п-в, България, Румелия и Турция. ВТ. 1890 г.

А. Каменова-Борин. Турлаците от Северозапада (http://www.etar.org/izdania/nb2010-8-pdf/NB2010-71-83.pdf)

А. Каменова-Борин. Турлаци в Балкана и Полето. (http://www.etar.org/izdania/nb2012-9-pdf/nb2012-23-36.pdf)

Народната култура на Балканджиите. (т.8. 2010) , (т.9. 2012)

Петко Христов. ГРАНИЦИТЕ НА “ШОПЛУКА” И / ИЛИ ШОПИ БЕЗ ГРАНИЦИ.

Етническата граница между българи и албанци. 1941 г. (текстът е предоставен от г-н Румен Иванов от Варна).

СЛАВОЉУБ ГАЦОВИЋ. О ЕТНОНИМУ ТОРЛАК И О РОМАНСКОЈ И ТУРКМЕНСКОЈ ОСНОВИ
ЕТНОГЕНЕЗЕ ТОРЛАКА И ШОП(OВ)А (РАЗВИТАК, Год. XLVIII, Broj 229-230, 2008, стр. 55-77.)

КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ЗА ТОРЛАЦИТЕ ОТ INTERNET ?

Деjан Крстиh. Етно-културне разлике измеhу торлака у Србjи и торлака у Бугарскоj.

ДОЦ. ДР ГОЛУБ M. ЈАШОВИЋ. ИЗ ОНОМАСТИКЕ ЛОЗНИЦЕ И ДОЊЕ МАЛЕ КОД БАТОЧИНЕ.

Св. Караджова. Банатските българи днес - историята на едно завръщане.

Стефан Дечев. Граници и идентичности – от „селяни“ и „християни“ до „българи“ и „сърби“ (1877-1918 г.)

Ц. Билярски. Българите в Димитър Ризовия атлас.

Ст. Младенов. Къв въпроса за броя на българите.

ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ЙОВАН РАИЧ. ИСТОРИЯ РАЗНЬІХ СЛАВАНСКИХ НАРАДОВ. С.ПЕТЕРБУРГ. 1795

В. Гюзелев, И. Божилов. История на Средновековна България VІІ - ХІV в., т. 1, С. 1999 г.

Цв. Георгиева, Н. Генчев. История на България ХV - ХІХ в., т. 2, С. 1999 г.

Ел. Стателова, Ст. Грънчаров. История на Нова България 1878 - 1944 г., т. 3, С. 1999 г.

Д. Ангелов. Образуване на Българската народност. С. 1971 г.

Марин Дринов. Съчинения: том-1, том-2, том-3

Марко Балабанов. Страница от политическото ни възраждане. С. 1904 г.

К. Косев. Априлското въстание постигна политическата си цел (По случай 130-та годишнина от Априлското въстание). “Българистика”: бр.12/2006 г.

К. КОСЕВ. Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856 - 1878 г. С. 1978 г.

К. КОСЕВ. Германската общественост и Източния въпрос 1871 - 1878 г. С. 1991 г.

К. КОСЕВ. Княз Бисмарк - Създателят на Модерна Германия. С. 1996 г.

К. КОСЕВ. Кратка история на Българското възраждане. С. 2001 г.

К. Косев. Немски източници за демографското положение в Европейска Турция и Българските земи през Възраждането. (сб. Европа и България. С. 2000 г.)

K. КОСЕВ. Априлското въстание - прелюдия към Освобождението. С. 2000 г.

К. КОСЕВ. ПОСЛАНИЕ НА МИДХАД ПАША ДО БИСМАРК ОТ ЯНУАРИ 1877 г. С. 2008 г.

К. КОСЕВ. ЗАД КУЛИСИТЕ НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС И РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. С. 2008 г.

К. КОСЕВ. САН-СТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР: ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА

К. Косев, Ст. Дойнов. Освобождението 1877-1878. С. 2003 г.

К. Косев. Има ли бъдеще нацията ни ?. С. 1993 г.

Т. Икономов. Протоколите на Цариградската конференция и Лондонскя протокол. Варна. 1885 г.

Т. Икономов. Протоколите на Берлинския конгрес. С. 1885 г.

Протоколите на Учредителното Българско Народно събрание в Търново - 1879 г.

ген. Р. Росети. Из неиздадената преписка между крал Милан Сръбски и полк. Георги Катарджи през войната 1877-78 г. (Военно-исторически сборник, кн. 42 от 1939 г.)

К. Венев. Поведението на сръбското правителство през Руско-турската война 1877-78 г. (сп. "Исторически преглед", кн. 5., 1982 г.)

К. Венев. Опит за въвеждане на руско-българска гражданска администрация в Пирот, Трън, Брезник и Враня през в началото на април 1878 г. (Известия на Държавните архиви, кн. 49, 1985 г.)

Граф Н. Игнатиев. Сан-Стефанският и Берлинският договори. (сп. "Българска сбирка" кн. 6, 1915 г.)

ЙОСИФ СИМОНИЙ АСЕМАНИ. КАЛЕНДАРИ НА ВСЕЛЕНСКАТА ЦЪРКВА. ЗА СВЕТИТЕ СЛАВЯНСКИ АПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИИ. С. 1987 г.

СТАНЧО ВАКЛИНОВ. СТАРОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. С. 1977

Петър Добрев. Стопанската култура на прабългарите. С. 1986

Винченцо Д`Амико. БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ В ИТАЛИЯ ПРЕЗ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ. Рим. 1942 (с кратка история на лангобардите).

Фрицлер. Общ произход на българите и баварците.

И. Георгиева. Българска народна митология. С. 1993

Боян Гюзелев. Албанци в Източните Балкани. С. 2004

Румен Генов. ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА ИЗТОЧНАТА КРИЗА, 1875-1877 г. И БЪЛГАРИТЕ.

Нуша Иванова. ЦАРИГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1876. ПОЗИЦИИ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС ПО ВРЕМЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА. С. 2007

Нина Дюлгерова. Руски щрихи към Руско-турската война 1877-1878 г. (руски сценарии за войната и след войната).

Делян Маджаров. Бисмарк

Сан-Стефански договор (текст)

Димитър Йоцов. Сан-Стефанска България. С. 1908.

Цв. Тафраджийска. Към въпроса за етногенезиса на прабългарите. (Сборник в чест на 70-год.на проф. И. Дуйчев. С. 1980.).

Цв. Тафраджийска. Ориенталистика и прабългаристика. (Статията e публикувана в „Проблеми на културата”, 1982, бр. 3)

Б. Димитров. Дванадесетте мита в Българската история.

Г. Генов, Яна Орлинова. Да признаем Косово.

М. Станчев. Българското население в СССР (1959 г.) Сборник в чест на 65-годишнината на проф.Т. Балкански "Приятели на науката" В. Търново. 2009.

Д. Маринов. За топонимията на българските селища в Кантемирски район, Р Молдова. Сборник в чест на 65-годишнината на проф.Т. Балкански "Приятели на науката" В.Търново. 2009.

К. Гербов. Кръстът на Мирчо Стари в Балчик и общото в българската и румънската история.

К. Гербов. Христо Ботев завзема "Радецки".

К. Гербов. Републиканските лъвове на апостола Васил Левски (Началната история на БРЦК)

П. Коледаров. Картографията на Българския етнос през Възраждането (вкл. на Берлинския конгрес).

П. Коледаров. Горко на побеждаваните.

Т. Чобанов. За шарапташите - жертвеници и ролята им в култовите практики на прабългарското езичество.

Т. Чобанов. Български владетелски имена и представителни триделни сгради от района на Кавказ.

Б. А. Калоев Осетино-балкарски етнографски паралели.

Валери Стоянов. Евразийският свят до появата на тюрките.

Валери Стоянов. Етнонимът "Българи". За българо-тюркските смешения. С. 1997

Валери Стоянов. Между Иран, Туран и Древния Изток в търсене на българския етногенезис. С. 2004

Валери Стоянов. Половци, кумани, кипчаки.

Валери Стоянов. КУМАНОЛОГИЯ - Опит за историографско-рециптивистичен анализ на проучванията върху един изчезнал народ. (автореферат на дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на историческите науки“). С. 2003 г.

Петър Голийски. Кой е народът "Влъндур" у Мовсес Хоренаци?

Петър Голийски. Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа.

Петър Голийски. Тарим и Бактиря. В търсене на Българската прародина.

Петър Голийски. "Ашхарацуйц" (Арменска география от VІІ в.)

(1). Санпиен Чен. Някои бележки за китайските българи. (превод П. Голийски)

(2). Санпиен Чен. Някои бележки за китайските българи. (превод Ж. Войников)

SANPING CHEN. SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”. CHEN, " Acta orientalia" Academiae Scientiarum Hungaricae. 51. 1998. 1-2. 69-83: 93/99 (АНГЛИЙСКИ ТЕКСТ)

Санпиен Чен. 4. Хуни и Българи: Китайската глава (стр. 83-98). “Мултикултурен Китай през ранното средновековие” изд. на Пенсилавансикя университета 2012 г. (с. 83-98).

SANPING CHEN. The Huns and the Bulgars: The Chinese Chapter. (“Multicultural China in the Early Middle Ages”. University of Pennsylvania Press. 2012.) (английски текст)

Калин Порожанов. Македеноия и македоните през античността.

Илка Петкова. Българският вариант на имперския модел през 10 в.

Н. Кайчев. Пространството "Македония" в българските и сръбските учебници по литература (1878-1912 г.)

Тодор Балкански. Възродителни движения и възродителни процеси. В. Търново. 2008.

Балканските војни. НАСТАВА ПО МОДЕРНАТА ИСТОРИЈА НА ЈУГОИСТОЧНА ЕВРОПА. АЛТЕРНАТИВНИ НАСТАВНИ МАТЕРИЈАЛИ (Македонистката гледна точка по въпроса)

Македонска Енциклопедjа. Скопье. 2009 (какви глупости пишат враговете ни!), том-1, том-2

Е. Мицева. Арменците в България. С. 2001.

Ж. Фр. Мармонтел. Велизарий. Буда. 1812

Р. Заимова. Католикът хан Тервел.

Св. Елдъров. Католиците в България (1878 - 1989). С. 2002.

Пл. Петров. Българската карта в играта на Хитлер и Сталин.

Сергей Узун. Гагаузите, другите бесарабски българи.

Три статии за Априлското въстание.

Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 год. С. 1929 г.

Т. Димитров. Отровните семена на разделението.

И. Войников. Границите на България 1940-1947 г.

И. Войников. История на българските държавни символи.

Р. Рашев. Още за християнският смисъл на някои "прабългарски" знаци.

Р. Рашев. За два оловни печата с рунообразни знаци.

Р. Рашев. За произхода на прабългарите.

Р. Рашев. Прабългарите през V - VІІ в. С. 2005.

Р. Рашев. Българската езическа култура VІІ - ІХ в. С. 2008 г.

Р. Рашев. За една група бронзови фигурки.

Р. Рашев. Единство и различия в ямния (българския) погребален обред на салтово-маяцката кулкура.

Р. Рашев. Съмнителни и недостоверни паметници на прабългарсакта култура.

Р. Рашев. Две групи прабългари и две прабългарски култури.

Семинар: Български традиционни облекла и накити". 20.01.2010 г.

И. Иванов. ВРЪЗКА НА РОЖДЕНОТО МЯСТО НА СВ. МИХАИЛ ВОИН, ПОТУКА, СЪС СТАРА ЗАГОРА.

Александър Узелац. Куманите в Средновековна Сърбия.

Валери Колев. КРАЯТ НА „ТУРСКОТО РОБСТВО” В СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА БЪЛГАРИЯ.

Махиел Кил. Изкуство и общество в България през турския период. С. 2002 г.

Две статии за Владо Куртев - деец на ВМРО взел основно участие в спасяването на българските евреи.

Анастас Геров. ОТЗИВИ: ГРЪЦКО-БЪЛГАРСКИ КОНФЛИКТИ 1880-1908 г.

Иван Михайлов. ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРЩИНАТА.

Ц. Билярски. Иван Михайлов, последният велик българин на 20 в.

Георги Войнов. Геноцидът и холокостът над българите.

Евгений Еков. Вечните губещи в съседските игри.

Г. Кокеров. Национализмът.

Г. Кокеров. ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ.

Г. Кокеров. Консерватизмът.

Г. Кокеров. БАЩА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Един поглед върху политическата дейност на Петко Славейков.

Г. Кокеров. Константин Стоилов и формирането на българската политическа десница. Убеден консерватор и талантлив държавник, той е сред тай-изтъкнатите строители на нова България.

Г. Кокеров. ЧОВЕК НА ВОЛЯТА, ЧОВЕК НА ДЕЛОТО. Животът, мечтите и делото на цар Фердинанд (26.02.1861, Виена – 10.09.1946, Кобург). (Публикувано през 1998 г. в алманаха "Света гора" по случай  годишнина от смъртта.)

Г. Кокеров. ПОЗНАТИЯТ И НЕПОЗНАТИЯТ ЙОНКО ПАНОВ. (Вариант-2 на същата статия)

Г. Кокеров. ТРАГЕДИЯТА НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК Атентатът в катедралата “Свети Крал” (Св.Неделя) на 16 април 1925 г.

Г. Кокерев. Берлин 1878 – предначертаната трагедия.

Г. Кокеров. Възмездието на поробените.

Г. Кокеров. Пропасти без мостове.

Оксана Минаева. Преславското златно съкровище: пресечна точка на Изтока и Запада в края на първото хилядолетие сл. Хр.

Оксана Минаева. Още веднъж за чашата от Преслав.

В. Радославов. България и Световната криза. С. 1923.

Л. Дончева-Петкова. Некрополът в Балчик, нови данни за прабългарите. Сп. "Археология" 2009 г.,кн. 1-2.

Р. Агатанович. Одношаjи измету Србиjе и Блгарске од XII-XV века. Београд. 1899.

Д. Страшимиров. История на априлското въстание. Пловдив.1907: том-1, том-2, том-3.

Г. Вайганд. Етнография на Македония. Лайпциг. 1924 . (на сайт: http://bkks.org/files/ethnographie.pdf)

Г. Вайганд. Арумъните. С. 1899.

Г. Вайганд. Националните стремления на народите на Балканския п-в. Шумен. 1898.

Г. Баласчев. Веществената култура на старобългарското ханство. С. 1902.

А. Цанов. България в Източний въпрос. Пловдив. 1879.

Д. Христов. Русия и Източния въпрос. С. 1905.

С. Миларов. История на Българский народ (678-1877 г.). Пловдив. 1885.

Н. Благоев. История на старото българско държавно право. С. 1906.

Б. Петвеков (Петър Гудев). История на Източния въпрос преди Освобождението на България. С. 1908.

Йеромонахъ Спиридонъ. История во кратце на болгарскомъ народе славенскомъ. С. 1990 (ръкопис от 1792 г.)

А. фон Хун. Из българските бурни времена. Русе. 1890.

В. Карич. Сърбия и Балканский съюз. С. 1895.

Вл. Пенчев. Нова медна монета на Тертер, сина на деспот Добротица.

Г. Генов. България и Европа. Сан-Стефано и Берлин - 1878 г. С. 1940.

Петер Юхас. Тюрко-Българи и Маджари. Влиянието на тюркско-българската култура върху маджарите. С. 1985.

Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000.

Петер Юхас. Константин Философ никога не е бил в Словашките земи. (статия във в-к "Минаха години", бр.20, от 17.05.2011 г.)

Пл. Павлов. Княз Пресиян ІІ (996/7-1060/61), последният владетел на Първото Българско царство и претендент за византийската корона. Ст. Загора. 1993.

Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев. Българите и Османското завоевание (края на ХІІІ-средата на ХV в.) В.Търново. 1995.

Пл. Павлов. Залезът на Първото Българско царство. С. 1999.

Пл. Павлов. Българското Средновековие - познато и непознато. В.Търново. 2008.

Пл. Павлов, Г.Владимиров. Златната орда и българите. С. 2008.

Е. Венизелос. Гърция пред Мирния конгрес в 1919 г. Меморандум за правата на Гърция.

А. Стаматов. TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. С. 1997.

О. Вардарски. Сръбският национализъм. Албанският национализъм.

Родът на цар Самуил и днес продължава в Италия. Две статии: 1. 2.

Тодор Икономов. Писма за Сърбия. Русе. 1883.

В. Киселков. Панонските легенди и пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий. Ямбол. 1923.

проф. Г. Балтаков. 1. ДОЛИНАТА НА РЕКА ДУНАВ МЕЖДУ ДЖЕРДАП И ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИСТА ХИЛЯДИ ГОДИНИ и 2. ПАЛЕОГЕОГРАФСКАТА ОБСТАНОВКА В ДОБРУДЖА ПРЕЗ VII в. С КОМЕНТАР ВЪРХУ ФРЕНСКА ВОЕННА КАРТА ОТ 1704 ГОДИНА (Къде се е намирал заселеният от Аспарух остров Певки)

Е. Иванова. Османското завладяване на Балканите: митотворчески интерпретации.

Д. Овчаров. Византийски и български крепости V-Х в. С. 1982

М. Нешич. Срби и бугари. Н. Сад. 1919

Ст. Стефанов. Границите на Българските царства. (от основаването на България до падането и под Турция). С. 1916.

В. Бешевлиев. Към въпроса за народността на Старите Македонци. С. 1932.

К. Станев. Боспорското наследство на прабългарите, защо Аспарух е носил това име и произход на знака IYI. (сп. "Минало" бр.1, 2005 г.).

В. Янкович. СЪРБИЯ и мирът с БЪЛГАРИЯ. ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ПАРАЛЕЛИ. Париж. 1919.

Ст. Бояджиев. Истинският лик на Яне Сандански. С. 1994 г., изд. на "Македония-прес"

М. Цветков, В. Станчев, Б. Николов. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия.

М. Кърничева. Защо убих Тодор Паница. С. 1993.

К. Попов. Конвенцията за взаимно изселване между България и Гърция и спорът ни с гърците за черкви, училища и манастири. (в сборника "Епопея за българския войн". С. 1935 г.)

Павел Георгиев. Базиликата "Гебе клисе" и въпросът за връзките между България и Рим в края на ІХ в. (Преславска книжовна школа. Т- 6. 2006.

П. Стефанов. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква в ХІІІ в.

Т. Кръстанов. Седалища на първите български архиепископи светци (Методий и Йоан Моравски и Климен Велички).

Й. Иванов. Няколко статии за волжките българи. (Избрани произведения, том - 1. С. 1982 г.)

Н. Теодоридис. Племенна смес от славяни и албано-власи са съвременните гърци.

Хр. Димитров. Българо-унгарските отношения през средновековието. С. 1998.

Е. Ангелова. Сарматски елементи в езическите некрополи в Североизточна България и Северна Добруджа. сп."Археология" бр. 2, 1995 г.

Иван Войников. Поява на тюркската теория за произхода на прабългарите в българската историография.

Деянията на унгарците или "Gesta Hungarorum" от анонимен автор.

Й. Тодев. БАТАК 1876 – МИТ ИЛИ ИСТОРИЯ? ТЕКСТОВЕ ПО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНE. С. 2010.

Димитър Аркадиев. НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (VІІ – ХІV В.). (сп. "Население", кн. 2, 1986, стр. 3-11)

Орбазъ на Царский ферманъ за решението на Българский въпросъ. Цариградъ. 1870 г.

Плиска-Преслав, том-2. Сборник. С. 1981.

Р. Иванов. Римски и ранновизантийски градове в България. С. 2002.

И. Сакъзов. Стопанските връзки на България с чужбина през ХІV в. С. 1935.

С. Н. Лишев. ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в. (АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973)

Г. Шаповалов. Справка за Вознесенското (Кичкаско) съкровище.

Д. Добринов. Тодор Александров, легендарният водач на ВМРО. С. 1994.

Тодор Александров. Дневник и кореспонденция от Първата Световна война 1915 - 1918.

Ингрид Кречмер. Ранни етнографски карти на Югоизточна Европа от Виена.

С. Табаков. Ромъните в Македония. С. 1913.

И. Т. Иванов. ПРАБЪЛГАРСКИ НАЗВАНИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ - БОГОВЕ СЪГЛАСНО РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА И РАННОХРИСТИЯНСКИ НАДПИС ОТ СЕВЕРНА ДОБРУДЖА.

Б. Гърдев. Охулваният и възвеличаваният. 130 години от рождението на Александър Цанков.

В. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова. Историко-апокалиптична книжнина във Византия и Средновековна България. С. 1996 г.

Петър Коледаров. Почитическа география на Средновековната Българска държава. Част-1. С. 1978 г. Част-2. С. 1979 г.

Д. Ил. Димитров. Българите по Северното и Западното Черноморие. Варна. 1985 г.

Сп. Врионис. Славянското общество на Балканите (VІ-VІІ в.). С. 1999 г.

Ю. Трифонов. Царуването на Св. Борис-Михаила. С. 1907 г.

Ст. Рънсиман. История на Първото Българско царство. С. 1993 г.

Геза Фехер. Военното дело на прабългарите. С. 1938 г.

Васил Гюзелев. Княз Борис І. С. 1969 г.

Васил Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. С. 1981 г.

Васил Гюзелев. Очерци върху историята на Българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ - началото на ХV в.). С. 1995 г.

Васил Гюзелев. Средновековна България и Скандинавия през ІХ - ХVІ в.

Васил Гюзелев. Кавханите и ичригубоилите за Българското ханство - царство (VІІ - ІХ в.). Пл. 2007 г.

Васил Гюзелев. Самият Търновград ще разтръби победите си. Средновековните поети за България. С. 1981 г.

В. Гюзелев. Венециански документи за историята на България и българите ХІІ - ХV в. С. 2001 г.

Г. Атанасов. Инсигнийте на средновековните български владетели. Плевен. 1999 г.

Иван Дуйчев. Българско Средновековие. С. 1972 г.

Иван Божилов. Фамилията на Асеневци (1186-1460 г.). С. 1994 г.

Иван Божилов. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. С. 1983 г.

Й. Андреев. История на Второто Българско царство. ВТ. 1996 г.

Геновева Цанкова-Петкова. България при Асеневци. С. 1978 г.

Георги Бакалов. Византия. Културно-политически очерци. С ...

Й. Караянопулос. Политическата теория на византийците. С. 1992 г.

Йордан Андреев, Андрей Пантев. Българските ханове и царе. ВТ. 2004 г.

А. Радушев, Г. Жеков. Каталог на българските средновековни монети ІХ - ХV в. С. 1999 г.

Петър Мутафчиев - Избрани произведения. С. 1973 г. том-1, том-2.

Дмитрий Оболенски. Богомилите. С. 1998 г.

Е. Михайлов. Българи и руси през ранното средновековие до 964 г. С. 1990 г.

Изследвания по Българска средновековна археология. Сборник в чест на проф. Р. Рашев. В.Търново. 2007 г.

Д. Страшимиров. Архив на Българското Възраждане. С. 1908 г. Част-1. Част-2.

С. Кашев. Войните на цар Самуил и неговите приемници. С. 1933 г.

С. Бобчев. Старобългарски правни паметници. С. 1903 г.

Ив. Евст. Гешов. Спомени из години на борби и победи. С. 1916 г.

Киро Панов. Материали по Белоградчишкото въстание. Белоградчик. 1937 г.

В. Мутафчиева. Кърджалийското време. С. 1993 г.

Г. С. Раковски. Българските хайдути. Букурещ. 1867 г.

Латински извори за Българската история. Т-1, 1958 г. Т-2, 1960 г. Т-3, 1965 г. Т-4, 1981 г. Т-5 ч-1, 2001 г.

Гръцки извори за Българската история: Т-1, Т-2, Т-3, Т-4, Т-5, Т-6, Т-7, Т-8, Т-9(2), Т-10, Т-11

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ МОНЕТИТЕ НА КИЕВСКИТЕ КНЯЗЕ И МОНЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ПЕТЪР I. С. 2009 г.

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Том 98–99. Докторантски четения – март ’2006 г.

Г. Цанкова-Петкова. БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ СПОРЕД МИРНИТЕ ДОГОВОРИ ОТ КРАЯ НА VII ДО НАЧАЛОТО НА IX в. (АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬІП. 10, 1973)

Юрий А. Виноградов. ДВЕ ВЪЛНИ НА САРМАТСКАТА МИГРАЦИЯ В ПРИЧЕРНОМОРСКИТЕ СТЕПИ ОТ ПРЕДРИМСКАТА ЕПОХА. (http://www.pontos.dk)

"Историкии" - ТОМ 4. Шумен, 2011 г.

Д. Илков. Принос към историята на гр. Стара Загора. Пл. 1908 г.

А. Бихман. Стамболов. С. 1896 г.

К. Крачунов. Германската империя. С. 1917 г.

Д. Крънджалов. Валовете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската теория. С. 1943 г.

И. Коларов. Македония и Българското племе (от Александра Великий до днес). С. 1932 г.

Първопрестолната Плиска - 100 год. археологически проучвания. Фр. на М. 1999 г.

СРЕДНОВЕКОВЕН УРБАНИЗЪМ, ПАМЕТ - САКРАЛНОСТ - ТРАДИЦИИ. С. 2001 г.

Гр. Василев. Македония и Турската революция. С. 1908 г.

М. Домарадски. Келтите на Балканския п-в. С. 1984 г.

Петко Христов. ОБЩНОСТИ И ПРАЗНИЦИ. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век. С. 2004 г.

П. Петров. Образуване на българската държава. С. 1981 г.

Коце Ципушевъ. 19 години въ сръбските затвори. Спомени. С. 1943 г.

ЗЛАТЕН СОЛИД СЕЧЕН ОТ АСПАРУХ?!

Г. Димов. СОЛИД НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ АСПАРУХ.

Анита Комитска. МЪЖКАТА ПРИЧЕСКА „ПЕРЧИН” ОТ МАКЕДОНИЯ В СБОРНИКА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ” НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ. Посвещава се на покойния Райко Сефтерски.

Теодор Йончев. КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ върху някои проучвания на Г. Ценов и главно върху неговата книга “Кроватова България и покръстването на българите”, изд. София 1937.

В. Мутафчиева. Кърджалийското време. С. 1993 г.

Ст. Ангелова, Л.Дончева-Петкова. Разпространението на т.нар. "пастирска керамика" в България.

М. Балболова-Иванова. Графити и врязани знаци върху глинени съдове от средновековната крепост "Калето" в гр.Средец, Бургаска област.

Ж. Аладжов. Старобългарски оловен печат със знаци от Велики Преслав.

В. Нахапян, А.Шамрай. Митологичен сюжет върху раннобългарско изделие от Подонието.

Йоахим Вернер. Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат хан на българите. С. 1988 г.

Надя Живкова. МАДАРСКИЯТ КОННИК, “МАДАРЩИНАТА” И НАШЕТО НАЦИОНАЛНО САМОЧУВСТВИЕ. (Историята – професия и съдба. Сборник в чест на 60-годишнината на член-кореспондент д. ист. н. Георги Марков. София. „ТАНГРА ТаНакРа” ИК, 2008, с. 243-259)

сп. "Път" (2012 г.).

Цветелин Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България (VІІ - ср. на ІХ в.). С. 1999 г.

Цветелин Степанов. ЗА НЯКОИ МИТОВЕ В ИСТОРИОГРАФИЯТА НА СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ.

Цветелин Степанов. Българите и степната империя през Ранното средновековие. Проблемът за другите. С. 2005 г.

Цветелин Степанов. „ЦАР СЛАВ” И ЛЕГИТИМАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО В „СКАЗАНИЕ НА ПРОРОК ИСАЙЯ”.

Цветелин Степанов. Света на средновековните българи. Между реалното и въображаемото. С. 2003 г.

Цветелин Степанов. Български, аварски, хазарски аристократически имена в епохата на Ранното средновековие. (Към въпроза са скито-сарматското и алтайското наследство в Централна и Източна Европа). (на руски ез.)

Н. Хрисимов, М. Петров. ДАННИ ЗА МЪЖКОТО ОБЛЕКЛО ОТ ПЕРИОДА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.

Иван Драгов. Печенегите.

Н. Макаренко. Перещепинский клад (предварительное сообщение). (на руски ез.)

Никола Караиванов. БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ КАРТОГРАФ (200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИ РУСЕТ)

А. Чилингиров. Цар Симеоновият Сборник от Х в. (Изследвания - І ). Берлин. 2011 г.

А. Чилингиров. Цар Симеоновият Сборник от Х в. (Изследвания - ІІ). Берлин. 2011 г.

Приложение към книгата на А. Чилингиров.

М. Василева. Политическите взаимоотношения между Киевска Русия и Хазарския каганат.

681–1948. Из историята на българската народност и държава Изследвания, анализи, преоценки. С. 1993 г. (Сборник)

Димитър Шишманов. Зад Високата порта. С. 1994 г.

Българска история. Кн. 1. Проблеми и събития. С. 1993 г., Кн. 2. Паметни битки и сражения. С. 1993 г.

ИВАНЪ ДУИЧЕВЪ. ИЗЪ СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА. Томъ І Книжовни и ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО. С. 1943 г.

ИВАНЪ ДУИЧЕВЪ. ИЗЪ СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА. Томъ ІІ Книжовни и ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.

И. Панайотов. Ямната култура в българските земи. С. 1989 г.

Д. Попов. Тракийската богиня Бендида. С. 1981 г.

Д. Попов. Древна Тракия. История и култура. С. 2009 г.

Д. Ботева-Боянова. Проблеми на тракийската история и култура. С. 2000 г.

В. Миков. Златното съкровище от Вълчитрън. С. 1958 г.

А. фон Хун. Из българските бурни времена. Русе. 1890.

А. фон Хун. Борбата на българите за съединението си. Политическо-военна история на Румелийските събития в 1885 г. Русе. 1890 г.

Т. Бурмов. Българо-гръцката църковна разпря. С. 1902 г.

Поглед върху деятелността на Българската Екзархия (1877 - 1902 г.). Лайпциг. 1902 г.

Collegium Historicum t. 1. С. 2011 г.

Б. Рангелов. Политическият национализъм на българското национално-освободително движение през Възраждането. С. 2006 г.

К. Куев. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С. 1979 г.

А. Теодоров-Балан. Кирил и Методий. кн.1, кн.2.

В. Бешевлиев, И. Дуйчев, Д. Яранов. Беломорски преглед. С. 1942 г.

Доклади. Първи международен конгрес по българистика. С. 1981 г.

Доклади. Втори международен конгрес по българистика. С. 1987 г.

Българи хазари през Ранното средновековие. Сборник статии. (Тангра-Танакра). С. 2003 г.

Хр. Матанов, Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. С. 1998 г.

Хр. Матанов. Югозападните Български земи през ХІV в. С. 1986 г.

Цв. Георгиева. Еничарите в българските земи. С. 1988 г.

Б. Цветкова. Паметната битка на народите. С. 1979 г.

Ив. Билярски. Покровители на царството. Св. цар Петър и св. Праскева-Петка. С. 2004 г.

П. Петров. Изворите за въстанието на Георги Войтех. (сп. Векове, 1972, кн. 51 стр. 43-50)

Н. Благоев. Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците. (сп. Македонски преглед, кн. 2, 1928 г.)

П. Ников. Цар Борил в светлината на един нов паметник.

П. Ников. Татаро-българските отношения през средните векове, с оглед към царуването на Смилец.

П. Ников. Кой е бил Синадин, чичото на цар Иван Александър.

П. Ников. История на Видинското царство, до 1323 г. С. 1922 г.

П. Ников. Турското заврадяване на България и съдбата на последните Шишмановци. (сп. Бълг. истор. библиотека, кн. 1, 1928 г.)

Р. Божилова. История на Хърватия. С. 1998 г.

И. Любомирова. Национализъм и национлана политика в независимата Хърватска държава 1941 - 1945 г. С. 2001 г.

Миранда Викърс. Между сърби и албанци. Кратка история на Косово. С. 2000 г.

МАТИАШ УНГЕР, ОТО СОБОЛЧ. ИСТОРИЯ НА УНГАРИЯ (кратък курс).

Ю. Боева. Мъдростта на Великата Майка. С. 2010 г.

Бежанския въпрос. (изд. на Българския Червен кръст). С. 1925 г.

А. Страшимиров. Истината за положението в Македония. С. 1908 г.

Ст. Аврамов. Революционните борби в с. Азот (Велешко) и Поречието. С. 1929 г.

Никифор Патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. С. 1997 г.

Доклад до Негово Величество Фердинанд І цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887 - 1912 г., от Министерския съвет.

М. Огнянов. Македония - преживяна съдба. С. 2002 г.

Ст. Симеонов. Константин и Венизелос. С. 1918 г. част-1, част-2.

Сборник. ХVІІ Кюстендилки четения 2010, 2012. "Провалите в Историята".

Павел Дякон. История на лангобардите. С. 2011 г.

Светлана Николова. Патерични разкази в Българската средновековна литература. С. 1980 г.

Ангел Джонев. Македония в железопътната политика на България (1878 - 1918 г.). Кюстендил. 2008 г.

Емил де Лавале. Балканский полуостров. ВТ. 1890 г.

Любомир Лулчев . Тайните на дворцовия живот. Дневник (1938 - 1944 г.). С. 1992 г.

Ив. Шишманов. Славянски селища на о-в Крит и др. острови. С. 1897 г.

Хенри Ноел Брейлсфърд. МАКЕДОНИЯ - Нейните народи и тяхното бъдеще. С. 2013 г.

Хенри Кисинджър - Дипломацията. С. 1997 г.

Хр. Мишков. Раждането на Титовизма. Реформите в Югославия, 1948-1953 г. С. 2002 г.

Георги Владимиров. ТЕМАТА ЗА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА МЕДИЕВИСТИКА.

Д. Кьорчев. Политика и съюзи. С. 1917 г.

С. Табаков. Чърти от финансовото положение и економическия подем на съседите ни след войната. С. 1914 г.

К. Костакев. Интегрална Югославия без маска. Видено и чуто в Югославия. С. 1941 г.

Историческите решения в Блед. С. 1947 г.

Т. Тотев. К ВОПРОСУ О ПРОИСХОЖДЕНИИ И СМЫСЛЕ МАДАРСКОГО РЕЛЬЕФА.

Всички текстове са в pdf. или djvu. формат. При използването на материали публикувани в този сайт - задължително цитиране и посочване на електронния адрес!

ЗА КОНТАКТИ:wojnikov@mail.ru